laramaylin (Нина Чилиянска)
1438 2580
16 февр. 2020 г., 23:52

Вик 

  Поэзия
497 0 1

 

Ще прокървя. Ще преболя,
но няма длъжна да остана.
Ще съм ви съвест. И беля.
Оголена до кокал рана.

 

Ще се взривя. Ще прокълна
очите мамещи на мрака.
Ще разделя една вина,
защото прошката не чака.

 

Ще се смиря – очакван дъжд –
валял сто хиляди години,
когато сянката на мъж
през сънищата ми премине.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??