laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
Feb 16, 2020, 11:52 PM

Вик 

  Poetry
572 0 1

 

Ще прокървя. Ще преболя,
но няма длъжна да остана.
Ще съм ви съвест. И беля.
Оголена до кокал рана.

 

Ще се взривя. Ще прокълна
очите мамещи на мрака.
Ще разделя една вина,
защото прошката не чака.

 

Ще се смиря – очакван дъжд –
валял сто хиляди години,
когато сянката на мъж
през сънищата ми премине.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??