Вик
Научи ме, Болко, да живея!
Научи ме с теб да продължа!
Да остана тук, да се засмея
на живота с черната съдба.
Да изтрия, Болко, суетата.
Да загърбя в себе си гнева.
Да изправя гордо пак главата,
с прошка да даря... дори гнева.
Научи ме, Болко, да изплаквам
сълзите заседнали в гръдта.
С думите издайни да извайвам
избори във чест на любовта.
Зная, че е трудно, но нали Ти
мен избра за трудната игра.
Затова те, моля, помогни ми,
пътя си достойно продължа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
