Научи ме, Болко, да живея!
Научи ме с теб да продължа!
Да остана тук, да се засмея
на живота с черната съдба.
Да изтрия, Болко, суетата.
Да загърбя в себе си гнева.
Да изправя гордо пак главата,
с прошка да даря... дори гнева.
Научи ме, Болко, да изплаквам
сълзите заседнали в гръдта.
С думите издайни да извайвам
избори във чест на любовта.
Зная, че е трудно, но нали Ти
мен избра за трудната игра.
Затова те, моля, помогни ми,
пътя си достойно продължа!
© Таня Мезева Все права защищены