Научи ме, Болко, да живея!
Научи ме с теб да продължа!
Да остана тук, да се засмея
на живота с черната съдба.
Да изтрия, Болко, суетата.
Да загърбя в себе си гнева.
Да изправя гордо пак главата,
с прошка да даря... дори гнева.
Научи ме, Болко, да изплаквам
сълзите заседнали в гръдта.
С думите издайни да извайвам
избори във чест на любовта.
Зная, че е трудно, но нали Ти
мен избра за трудната игра.
Затова те, моля, помогни ми,
пътя си достойно продължа!
© Таня Мезева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
