yankova41 (Йонка Янкова)
581 1789
8.10.2018 г., 22:58 ч.

Вик и зов 

  Поезия » Любовна, Бели стихове
397 1 2

Вик и зов

 

Задушава ме човешката злоба,

задушава ме лицемерието, неискреността,

която като плевел живее в гърдите на хората.

Унижават ме смесеният поглед на омраза и лъжа.

Искам хората да подредя така, че всеки

да разпознае добрият от лошият.

Каква пошлост в душите на нечестивия!

Зов към съдбата за помощ!

Кой ограбва човешките сърца и ги потопява в мрака?

Защо, Господи, така си запазил злобата,

че за нея няма почивка?

Викам за помощ,

за живот изпълнен с честност и за свобода,

за живот искрящ от топлина и радост!

А колко много ми се иска всичко да блести

от чистота и откровение.

 

© Йонка Янкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??