Вик от бездната
ВИК ОТ БЕЗДНАТА
“И тръгнаха деветте небеса. И светът закръжи...”
“Петото слънце”, ацтекска митична епическа поема
“Каква бездна от време пред нас и зад нас...”
Марк АВРЕЛИЙ
Светът кръжи.
Върти се и не спира.
Догонват се луните и слънцата.
От скоростта безумен вятър свири
и смита пепелта на времената.
Светът, слепец с тояжка, все тъй странства
сред пясъците на “било” и “бъдно”,
сред шепите на деветте пространства,
в които “тук” е сянка на отвъдното.
Светът кръжи.
Той има само минало –
това, което идва, е безплътно;
въртят се четири слънца изстинали –
последното отгоре свети мътно.
Последното небе синее горе –
къде са осемте изпепелени?
Онези древни богове на хората
къде се скитат, из кои вселени?
Къде е мъдростта на времената,
великото търпение на вечното?
Светът кръжи.
Все по-безумен вятър
свисти над вековете бързотечни.
Все повече небето изтънява,
изстиват бавно слънчевите вени.
Това, което днес над нас изгрява,
е друго слънце – някак по-студено.
И всичко е неотвратимо ново,
и всеки миг – безкрайно непривичен,
и същността му – чужда и сурова...
И като зов от бездната, едничък
без девет небеса, без пет светила,
на дните от началото към края,
безумен пратеник на странна сила
светът кръжи...
Къде?
Защо?
Кой знае...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Чернев Всички права запазени
