ulianka (Юлия)
85 296
13.11.2011 г., 19:10 ч.

Викай 

  Поезия » Любовна
1447 0 22

Моя малка, глупава любов,
време ти е да пораснеш.
В корена да текне сок.
Клечка огън да ти драсна.

Време е да полетиш.
За какво ти ших крилете?
И снага да издължиш,
малката ми. До небето.

Моя малка, някаква любов,
докога ще си такава?
Изкрещи във тоз живот!
В онзи - зная, че не става.

Ако трябва - излъжи,
че очите ти са диви.
И че слънце в тях кръжи...
Но, за бога - не загивай!

Да, любов - светът е луд.
Ръбест, твърд. И ти убива.
Викай! Даже в кучи студ -
викай силно, че си жива.

© Юлия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??