Викай
Моя малка, глупава любов,
време ти е да пораснеш.
В корена да текне сок.
Клечка огън да ти драсна.
Време е да полетиш.
За какво ти ших крилете?
И снага да издължиш,
малката ми. До небето.
Моя малка, някаква любов,
докога ще си такава?
Изкрещи във тоз живот!
В онзи - зная, че не става.
Ако трябва - излъжи,
че очите ти са диви.
И че слънце в тях кръжи...
Но, за бога - не загивай!
Да, любов - светът е луд.
Ръбест, твърд. И ти убива.
Викай! Даже в кучи студ -
викай силно, че си жива.
© Юлия All rights reserved.
