ulianka (Юлия)
85 296
Nov 13, 2011, 7:10 PM

Викай 

  Poetry » Love
1445 0 22

Моя малка, глупава любов,
време ти е да пораснеш.
В корена да текне сок.
Клечка огън да ти драсна.

Време е да полетиш.
За какво ти ших крилете?
И снага да издължиш,
малката ми. До небето.

Моя малка, някаква любов,
докога ще си такава?
Изкрещи във тоз живот!
В онзи - зная, че не става.

Ако трябва - излъжи,
че очите ти са диви.
И че слънце в тях кръжи...
Но, за бога - не загивай!

Да, любов - светът е луд.
Ръбест, твърд. И ти убива.
Викай! Даже в кучи студ -
викай силно, че си жива.

© Юлия All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??