2.05.2007 г., 10:03

виковете

787 0 1
Виковете не трябва да бъдат отчаяни.
А да носят сила,
като замаха на ястреба,
като жеста на амазонките,
като буреносен облак.

Виковете трябва да поглъщат болката
и да вселяват в сърцата ни смелост.
Кой смее да отвори ръката си,
в която лежи пеперудата?
Кой може да накара дявола да заприлича на него?
Кой знае как свети сърцето?

Виковете не трябва да бъдат отчаяни.
Ще крещим и ще вярваме.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...