24.06.2023 г., 23:21

Вилица в тревата

664 1 1

 

Вилица в тревата

 

Веднъж се бяхме сбрали

на една поляна – работници

във Чехия.

И пекохме си нещо

на жарава.

Встрани, строени във редица,

кипариси опираха чела

във небесата.

Сред смях, шеги премина

вечерта,

но вилица една остана

във тревата.

След два-три дни отидох там

и търсих вилица в тревата.

Кипарисите пак развяваха

перчеми в небесата.

А вилицата беше нейде

из тревата.

Навред нощта се спускаше

и птици по клонаци спяха.

 

                     30. юни 2008 г.

                     гр. Прага

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лъчезар Цонев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стихотворението е минималистично и разбирам, защо не се харесва на читателите. Но на мен ми е любимо, готическо -- като самата Прага!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...