Вина
Вина
на П.
С черноока жена
чаша черно кафе
някой ден ще изпия нарочно.
Аз наричам това
ритуал за късмет,
а пък ти - оправдана порочност.
Заслепен, не разбрах,
че това е инстинкт,
който пази сърцето от стреса.
Чак накрая прозрях,
омагьосана си -
вземаш всичко, което харесаш.
И останах бедняк.
Без да зная защо,
то - сърцето, прие те щастливо.
В него ти връхлетя,
като в собствен свой дом -
все едно там се беше родила.
Оттогава е крепост.
В нея няма къде
разпиляните чувства да сложа.
Като кученца слепи
останаха те,
да скимтят вън от топлото ложе.
Да се гърчат от страх,
да се сбират в кълбо,
рефлективно сами да се търсят.
Не изпитвахме грях,
но се питах - защо
тоя ад не е сън. За да свърши.
В чаша черно кафе
с черноока жена,
своя срам ще изпия за двама.
Като малко дете
днес изпитвам вина,
че кутретата слепи ги няма.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Калчев Всички права запазени
