Вина
Вина
на П.
С черноока жена
чаша черно кафе
някой ден ще изпия нарочно.
Аз наричам това
ритуал за късмет,
а пък ти - оправдана порочност.
Заслепен, не разбрах,
че това е инстинкт,
който пази сърцето от стреса.
Чак накрая прозрях,
омагьосана си -
вземаш всичко, което харесаш.
И останах бедняк.
Без да зная защо,
то - сърцето, прие те щастливо.
В него ти връхлетя,
като в собствен свой дом -
все едно там се беше родила.
Оттогава е крепост.
В нея няма къде
разпиляните чувства да сложа.
Като кученца слепи
останаха те,
да скимтят вън от топлото ложе.
Да се гърчат от страх,
да се сбират в кълбо,
рефлективно сами да се търсят.
Не изпитвахме грях,
но се питах - защо
тоя ад не е сън. За да свърши.
В чаша черно кафе
с черноока жена,
своя срам ще изпия за двама.
Като малко дете
днес изпитвам вина,
че кутретата слепи ги няма.
© Александър Калчев All rights reserved.
