alkaltchev (Александър Калчев)
255 108
Mar 31, 2008, 10:28 AM

Вина 

  Poetry » Love
881 0 12

Вина

на П.

 

С черноока жена

чаша черно кафе

някой ден ще изпия нарочно.

Аз наричам това

ритуал за късмет,

а пък ти - оправдана порочност.

Заслепен, не разбрах,

че това е инстинкт,

който пази сърцето от стреса.

Чак накрая прозрях,

омагьосана си -

вземаш всичко, което харесаш.

И останах бедняк.

Без да зная защо,

то - сърцето, прие те щастливо.

В него ти връхлетя,

като в собствен свой дом -

все едно там се беше родила.

Оттогава е крепост.

В нея няма къде

разпиляните чувства да сложа.

Като кученца слепи

останаха те,

да скимтят вън от топлото ложе.

Да се гърчат от страх,

да се сбират в кълбо,

рефлективно сами да се търсят.

Не изпитвахме грях,

но се питах - защо

тоя ад не е сън. За да свърши.

В чаша черно кафе

с черноока жена,

своя срам ще изпия за двама.

Като малко дете

днес изпитвам вина,

че кутретата слепи ги няма.

 

© Александър Калчев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??