Винаги ще е така...
"Грешат тия, които мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват."
Омар Хаям
Когато устните ни се потърсят,
напуснала синкопите на времето,
душата ми докосва твоята душа.
И някаква премала се оттича...
Припламваме и се топим...
Като светулки клетките ни засияват,
защото любовта е електричество.
Когато устните ни се докоснат
оставаме безпаметни, застиваме.
В пространството се носят заклинания
и във екстаз напиваме отварата,
защото е магия любовта и обещание...
Когато устните ни слети тържествуват,
на колене застава същността ми.
Нощта е нашият тържествен храм,
във който дирим упование...
А ний сме богомолци, потопени
във унеса на сладката молитва,
защото любовта е вечната религия.
Когато устните ни са в едно,
дочувам песента на всички ангели,
кантатите на цъфнали дървета
и одата тържествена на птиците,
защото любовта е радост,
безкрайна и велика като Космос.
Когато устните ти опознават
извивките на жадните ми устни,
пречистена и светла полетявам
и се превръщам в пухче от радика,
а греховете ми изпепеляват.
Защото любовта е прошка.
Когато устните ни се потърсят...
Диана Загора
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Кънева Всички права запазени
