Вината
Животът ме изправя пред дилема:
да слушам ли сърдечния компас
и от мислите вината да отнема,
или да я подхранвам - жива страст?
Вината е особено жестока,
загнезди ли се в мислите веднъж!
Оставяме я! Обладава ни, безока -
ти жена загубваш, аз пък - губя мъж...
Избрах!
Трошици не подхвърлям на вините -
нека друг пламти в измислен рай!
Така ще я държа далеч от мен и дните,
и ще открия себе си накрая!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Всички права запазени
