Вината
Една жена те викаше по име,
ридания отекваха в нощта
опита да избягаш, да се скриеш,
но думите... разкъсваха стени!
Вината се издигаше в небето,
връхлиташе със силата на ураган,
убежището, най-накрая се разклати
отдолу зейна непрогледна яма.
Не остана път за избавление
светкавица разряза тъмнината,
а ти преви се, падна на колене,
заровен в пясъка, уплашен за живота си.
И стана тихо, бурята замря
останаха звездите да просветват
надигна плахо свитата глава
усети топлина и опрощение.
Изправи се, почувства се герой,
оцелял във битка със титани,
а тази, същата жена
нямаше я...
да превързва "раните"..!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Маркова Всички права запазени
