Вината на невинност е обречена...
Вината на невинност е обречена,
надеждата до дъно е изтляла...
Боли от всяка дума неизречена,
от срещата, превърната в раздяла.
А изгреви, от мигове несбъднати,
в реката на забравата се вливат...
Изчезна пак онази тръпка - чудната -
отдавна е удавена във сиво.
В пристягащите обръчи на чувствата
отново няма място за взаимност.
А болката е песен до поискване,
кърви вината - залез от невинност...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вилдан Сефер Всички права запазени
