nikikomedvenska (Ники Комедвенска)
27 513
18.03.2014 г., 8:06 ч.

Винена соната 

  Поезия » Философска
2591 7 11

Беше време за труд. Беше слънцето в златно и бяло,

наедряваха кротко в градините попските круши

и пъхтяха лозите по пладне, от плод натежали,

а потта им засъхваше в сладката есенна суша.

 

Подир ден ги обраха и виното в бъчвите кротна,

и зачака да стигне по тъмно до жадните устни.

Беше силно и диво на вкус – като младо животно,

дето чака нощта, та в човешкия свят да препусне...

 

Тая зима животът бе луд и красив като огън,

сам опали постелите, сам ги подгря като пещи.

И мъжете разливаха вино, забравили Бога,

и целуваха после жените, от хляб по-горещи.

 

После пак беше пролет. И лято, под сенките скрито,

прегоряха по жътва последните бели светулки,

а когато дойде есента, запъхтяха лозите,

двойно тежки – от своя си род и от есенни люлки.

© Ники Комедвенска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??