8.07.2009 г., 10:50

Вино и отрова

1.6K 0 6

Вино и отрова®

На глътки отпивам от твоята обич,
вино с отрова редуваш за мен!
Чашите сменяш и двете са пълни,
дали ще дочакам новия ден!

Виното нежно упойва душата
и връща в очите онази искра,
която ме кара да моля Съдбата,
да бъдеш с мене чак до смъртта!

После отрова тайно наливаш,
спира сърцето от нея да бие.
Как да излея отровната чаша,
а чашата с вино до край да изпия!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...