Вино мое
Вино мое, черно, недопито,
същото като целувка в мрак.
Как нахлуваш в мене, с ярост скрита
и разплиташ бавно ти косите...
Факли светят ми в очите пак.
Рой снежинки в тях танцуват голи,
падат зад стъклото с шепот тих…
И безсилни те земята молят,
както мойта обич, гола моли...
Да не се стопи след този стих.
Но ако солена капка текне,
вино мое, от зениците с мъгла...
После кръговете ти червени,
аз ще казвам, че са твои вени,
а сълзата ми – забита в тях игла.
И ще казвам, вино, че от болка,
ти си прокървило, вместо мен.
Няма да попиташ нито колко,
нито ще усетиш, че съм болна,
вино мое, кръв от крехка тлен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Илиева Всички права запазени
