Вино мое
Вино мое, черно, недопито,
същото като целувка в мрак.
Как нахлуваш в мене, с ярост скрита
и разплиташ бавно ти косите...
Факли светят ми в очите пак.
Рой снежинки в тях танцуват голи,
падат зад стъклото с шепот тих…
И безсилни те земята молят,
както мойта обич, гола моли...
Да не се стопи след този стих.
Но ако солена капка текне,
вино мое, от зениците с мъгла...
После кръговете ти червени,
аз ще казвам, че са твои вени,
а сълзата ми – забита в тях игла.
И ще казвам, вино, че от болка,
ти си прокървило, вместо мен.
Няма да попиташ нито колко,
нито ще усетиш, че съм болна,
вино мое, кръв от крехка тлен.
© Силвия Илиева All rights reserved.
