1.11.2006 г., 0:08 ч.

Вино на четири очи... 

  Поезия
765 0 3


Не ми наливай вино червено и тази вечер,
остави умът ми бистър и трезвен.
Не ми носи наслада питието вече,
разговорът на четири очи е спешен...

Не ме разливай между твоите очи,
когато виждаш, че омаяна отново заставам.
Срещу мен на дъх разтояние си ти,
и пак вино в чашата добавям...

Искам така да говоря, но думите ми се преплитат,
губя равновесие, когато сериозна се опитвам да бъда.
Лутам се между заблудата,че двама се обичат,
и вярвам в думите, с които дори себе си лъжа...

Опита за чувства да говорим вече е безсмислен,
наливам двойно от виното червено.
Все едно дали си или не си искрен...
Важното е , че делиш виното си си мене...


© Александра Матеева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??