Вино на четири очи...
Не ми наливай вино червено и тази вечер,
остави умът ми бистър и трезвен.
Не ми носи наслада питието вече,
разговорът на четири очи е спешен...
Не ме разливай между твоите очи,
когато виждаш, че омаяна отново заставам.
Срещу мен на дъх разтояние си ти,
и пак вино в чашата добавям...
Искам така да говоря, но думите ми се преплитат,
губя равновесие, когато сериозна се опитвам да бъда.
Лутам се между заблудата,че двама се обичат,
и вярвам в думите, с които дори себе си лъжа...
Опита за чувства да говорим вече е безсмислен,
наливам двойно от виното червено.
Все едно дали си или не си искрен...
Важното е , че делиш виното си си мене...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Матеева Все права защищены
