Не ми наливай вино червено и тази вечер,
остави умът ми бистър и трезвен.
Не ми носи наслада питието вече,
разговорът на четири очи е спешен...
Не ме разливай между твоите очи,
когато виждаш, че омаяна отново заставам.
Срещу мен на дъх разтояние си ти,
и пак вино в чашата добавям...
Искам така да говоря, но думите ми се преплитат,
губя равновесие, когато сериозна се опитвам да бъда.
Лутам се между заблудата,че двама се обичат,
и вярвам в думите, с които дори себе си лъжа... ...