Вино от глухарчета
Вино от глухарчета
Нима на лятото разплете се съвсем чорапа
и пусна бримка до бедрото на септември?!...
А босоного, детството ми с трън в петата,
обгръща още в спомена туловищата на конете.
И тъй, възседнал бляновете си в премала,
се клатих, яздейки, подир моминските ти форми,
захласнат в музиката на копитата до сеновала
и метронома луднал в пазвата ти непокорна...
Усетих вечност, а напътствах уж небрежно
да оседлаваш коня и изправяш кръста...
Допрял виолата на хълбока ти нежен,
злосторникът във мен полека дръпна лъка...
И бронзът от прашеца, по глезена полепнал,
проблясваше пайети сред пъшкащата слама,
глухарчета, запалили в срама си свещ последна,
премигваха на слънце в страст и безсъзнание...
Сега, като Кола Брьонон достигнал есента,
ревниво пазя сламките ни първи в ризката,
допивам глътки вино след житейската езда,
пускам вода и карам бодро воденицата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Всички права запазени
без докачение)!
