andromen (Иван)
41 29
18 июл. 2013 г., 21:36

Вино от глухарчета 

  Поэзия
1401 1 11

Вино от глухарчета

 

 

Нима на лятото разплете се съвсем чорапа

и пусна бримка до бедрото на септември?!...

А босоного, детството ми с трън в петата,

обгръща още в спомена туловищата на конете.

 

И тъй, възседнал бляновете си в премала,

се клатих, яздейки, подир моминските ти форми,

захласнат в музиката на копитата до сеновала

и метронома луднал в пазвата ти непокорна...

 

Усетих вечност, а напътствах уж небрежно

да оседлаваш коня и изправяш кръста...

Допрял виолата на хълбока ти нежен,

злосторникът във мен полека дръпна лъка...

 

И бронзът от прашеца, по глезена полепнал,

проблясваше пайети сред пъшкащата слама,

глухарчета, запалили в срама си свещ последна,

премигваха на слънце в страст и безсъзнание...

 

Сега, като Кола Брьонон достигнал есента,

ревниво пазя сламките ни първи в ризката,

допивам глътки вино след житейската езда,

пускам вода и карам бодро воденицата.

© Иван Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??