Вино от любов ще ни опива
Ще те скрия от хорската злоба,
ти, която в сън си родена
и проплакала в късна доба,
ще бъдеш от злото пощадена.
Там далече, където няма мрак
и е вечно лято, там омраза
не вирее, не знам защо и как.
Планините, там са от елмази,
в моретата плува щастие,
от него с теб ще отпиваме
зажаднели, на глътки, всеки ден,
и мечтите ще са сбъднати,
вино от любов ще ни опива,
веднъж - попаднали в този плен.
Златко Станоев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златко Станоев Всички права запазени
