Ще те скрия от хорската злоба,
ти, която в сън си родена
и проплакала в късна доба,
ще бъдеш от злото пощадена.
Там далече, където няма мрак
и е вечно лято, там омраза
не вирее, не знам защо и как.
Планините, там са от елмази,
в моретата плува щастие,
от него с теб ще отпиваме
зажаднели, на глътки, всеки ден,
и мечтите ще са сбъднати,
вино от любов ще ни опива,
веднъж - попаднали в този плен.
Златко Станоев
© Златко Станоев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
