Ще те скрия от хорската злоба,
ти, която в сън си родена
и проплакала в късна доба,
ще бъдеш от злото пощадена.
Там далече, където няма мрак
и е вечно лято, там омраза
не вирее, не знам защо и как.
Планините, там са от елмази,
в моретата плува щастие,
от него с теб ще отпиваме
зажаднели, на глътки, всеки ден,
и мечтите ще са сбъднати, ...