23.01.2008 г., 8:58

Виновен

811 0 1
Виновен

Ти ме остави
след като разби надежди и мечти.
Погуби в мене всичко живо,
повярвах аз на твоите лъжи.

Жадувах до последно да се върнеш ти.
До последно вярвах аз,
че някога си ме обичал.
Но след като разбрах какво си сторил,
осъзнах, че всичко в теб е само лед.

Не успях да те забравя,
да те изтръгна от сърцето не можах.
Със сълзи горещи,
стичащи се по лицето ми нещастно,
отпих от сладкия дъх на смъртта.

И ето, че сега ти си нещастен и
страшно много те боли,
че мене никога не ще ме има,
а винован си отново ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...