Jan 23, 2008, 8:58 AM

Виновен

  Poetry » Love
818 0 1
Виновен

Ти ме остави
след като разби надежди и мечти.
Погуби в мене всичко живо,
повярвах аз на твоите лъжи.

Жадувах до последно да се върнеш ти.
До последно вярвах аз,
че някога си ме обичал.
Но след като разбрах какво си сторил,
осъзнах, че всичко в теб е само лед.

Не успях да те забравя,
да те изтръгна от сърцето не можах.
Със сълзи горещи,
стичащи се по лицето ми нещастно,
отпих от сладкия дъх на смъртта.

И ето, че сега ти си нещастен и
страшно много те боли,
че мене никога не ще ме има,
а винован си отново ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...