* * *
Седеше Мама - пушеше цигара...
Сама! Отново, както всеки път,
сълза очите и изгаряше,
а аз бях винаги на път...
Живеех във илюзиите свои -
света голям да покорявам,
умираха мечти с порои,
а аз изправях се и продължавах...
Когато се завръщах в къщи,
тя все ме чакаше - замислена за мене...
А бях все нервен и намръщен... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация