Apr 11, 2008, 8:27 PM
Виновен...
* * *
Седеше Мама - пушеше цигара...
Сама! Отново, както всеки път,
сълза очите и изгаряше,
а аз бях винаги на път...
Живеех във илюзиите свои -
света голям да покорявам,
умираха мечти с порои,
а аз изправях се и продължавах...
Когато се завръщах в къщи,
тя все ме чакаше - замислена за мене...
А бях все нервен и намръщен...
Какъв глупак бях, Дявол да ме вземе!!!
Посрещаше ме винаги тъй мила,
намерила кураж да се усмихне,
да ме погали, да ми влее сила,
да накара страховете да утихнат...
След туй отново - пак сама
със мислите за мен оставаше,
говореше си с бледата луна,
докато душата и изгаряше...
И когато аз отново заминавах
да търся щастие по чуждите страни
и с младостта си аз не осъзнавах,
че то е тук... във нейните очи...
Така си тръгна и не ме дочака,
колкото да бързах да се върна
и грешките душата ми разплакват -
не успях дори да я прегърна...
Сега я виждам със бохча през рамо -
къташе я за последния си час,
тежка - неразвързана - голяма,
очакваща, да я развържа... аз!...
Животът и премина във очакване,
че някога ще стана по-щастлив,
оглеждах се в очите и разплакани,
щастлива, че съм здрав и жив...
*****************************
Седеше Мама - пушеше цигара...
Сама! Отново, както всеки път,
а пламъчето във очите и догаряше...
Не го видях!!!
Защото бях на път!...
* * *
© Валентин Желязков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Изплакани думи...!
Потръпнах! -
вместо думи
http://www.vbox7.com/play:17e1c4be -
Много тъжно и много истинско.
Поклон. -
Настръхнах ...
-
Разтърси ме стиха ти...в най-скоро време ще ида да видя мама!
Дано не закъснея!
Топла прегръдка за теб! -
Прекрасен стих!Свята е майчината любов,която е силна дори и след физическата смърт.Поздрави и кураж!Един ден ще се срещнете отново...
-
Благодаря на усетилите стиха, на разбралите го, и на онези, които знаят значението на думичката "ПРЕИГРАВАШ" - Благодаря ви, че бяхте тук!
-
Пред стих като този мога само да запазя мълчание.
Поклон! -
Стих-болезнена изповед...Поклон пред майка ти и перото ти! Не се оставяй разкъсван от вина, Вал. Тежко се живее с подобно чувство. Постъпил си така, както е диктувало сърцето ти тогава. Тя и сега ти се радва и те подкрепя...!
Колкото до коментара по-долу - нямам думи...
Ина, не за първи път ти казвам, знаеш - преди да напишеш какъвто и да било коментар, помисли, че срещу теб стои жив човек, с чувства и мисли. Защо е това, кому помага, цели ли се нещо - все въпроси, на които няма да мога да си отговоря докато съм жива навярно, защото интригата не ми е в кръвта. А ако няма интрига - жалко за подобно мнение...Не пиша всичко това, за да се заяждам, а с огромна болка...Моля, нека поне това пространство да остане чисто. -
Потресаващо!
-
Разтърсващ стих!Една обичаща майка и един син търсещ щастието и късмета.Обичаме ги и ги приемаме като нещо естествено,знаейки че ни обичат на всяка цена.Докато ги изгубим..
-
Този стих е невероятно вълнуващ!
-
Моята...не ме пускаше да заминавам.
После...вече не я видях!
Помня очите и!
Все ме будят
http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=42044&mode=&order=0&thold=0 -
Anita765 (Ани Монева) - Естествено е, че си права Ани, но не бих позволил на същество като това, да рови из костите на майка ми! Нали разбираш, че за да си позволи такова нещо, човек трябва да е или луд, или безгранично тъп, или цели едиствено дразги, недоразумения и скандали. Вече май не им е забавно да се заяждат с Вълчо и сега се прехвърлят тук, а то точно пък тази! Не можаха ли да измислят нещо по умно поне да беше дошъл да се заяде някой...свестен! А не тази да ми се прави на...недоправен еродит! Ако щат да се наакат, няма да ги удостоя от тук натам с поглед, камо ли да се връзвам на нещастни коментари, като този по-долу!
-
Не се ядосвай, Вальо...
Не си струва...
Понякога пише и между редовете, трябва да имаш душа, да го усетиш. -
Евала-много, много ми хареса!!!
-
Достигаш и докосваш надълбоко.
Болка е, мъка е и сълзи...
!!! -
И пак съм тук...и пак чета...и пак разбирам...и пак усещам...
...и пак ще бъда тук! -
Иванова (Ина ) - Ина, Винаги съм те съжалявал, че си "леко" дебилно същество. Това, което описвам е истинска история за мен и моята Майка. "Преиграваш" е тъпо казано и ме засяга лично! Престани да се изказваш неподготвена без да си наясно, какво и за кого говориш въобще. Ако ме четеше наистина, а не се спираше тук само за да се изказваш неподготвена, щеше вече да си прочела ТОВА >>> http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=102673 >>> и нямаше да правиш тези нещастни коментари! Коментарът ти е меко казано инфантилен. Ти въобще познаваш ли ме кой съм аз, познаваш ли живота ми? ИЛИ?!
Може би ти си живяла 20 години в чужбина?!
Може би ти си виждала майка си за по 5 дни на две години и то след 89-та?!
Може би ти си се върнала едва, едва два часа след, като е била погребана?! И може би ти си си задавала въпроса - защо не съм бил до нея, а съм тръгнал да гоня Михаля по шибания свят?! А между другото ти тогава си била на 10 годинки, така, че малко е вероятно да схващаш дори, какво значи това да избягаш от страната през 80-те! Да са стреляли по теб през границите и да лежиш из лагерите на Европа, и да неможеш да си помислиш да се върнеш, а само да си представяш на какво ще бъде подложено семейството ти след това? Но, какво знаеш ти за подобни изживявания. Какво е мъка, носталгия и страх за близките ти попаднали в комунистически ръце. Виж тук: http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=179168
Може би и ти щеше да..."преиграваш"...
Млъкни, когато не си в час изобщо за каво иде реч.
Когато пускам стих с очевАдна ШЕГА, като ТОЗИ >>> http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=103401 - ти не разбираш! Когато пусна стих изцеден от мъката на сърцето ми, като настоящия, ти пак не разбираш! Ами, какво правиш тук тогава?! Пусни си телевизора с някоя глупост с участието на...Освалдо Риос и не се занимавай с неща, които НЕ разбираш! Ок?!
И престани с дебилните си подмятания, че излагаш единствено себе си! И как така става, че само ти не разбираш и това е много интересно да се знае?! И ако е наистина така, това хич не говори добре за тебе, ама хич! Можеш спокойно да се замислиш, че имаш проблем, на който трябва да обърнеш внимание! И ако забелязваш, от доста време мой коментар под "творбите ти" НЕ съществува...
Хайде моля те, направи същото и ти!
И не мисли, че те мразя, НЕ не те мразя - само те съжалявам! -
Силен е този стих!
п.п. И внимавай с детонаторите, за мините да не говорим.
Шегичка, прочетох коментара ти...
-
и ако може да допълня....вината е погубваща...една майка никога не би искала това...където и да е
-
Чета го за"n"-ти път и незнам какво да напиша.Както,впрочем се случва често след твой стих.Казал си всичко.Остава едно"браво",което ми се струва твърде малко.Сега,обаче реших да ти го кажа като следа,че съм бил тук.
-
Този стих ще засегне много сърца, много хора, които са далеч от Родина и роден дом: далече от майка и баща.
Една човешка болка е изплакана докосващо.
Поклон! -
Преди 18 години ме достигна единствената майчина "клетва" - да стана майка, тогава разбрах и обичта и тревогата, и безусловната прошка на родителя към децата...Прекрасно изпълнение!...
-
Вълнуващо...просълзи ме...!!!
Великолепно! с обич, Валентино. -
Ох,Вальо какво да ти напиша, като аз всеки ден виждам
как угасва пламъкът у мама и правя всичко възможно,
и се моля да поживее още милата...С респект към теб... -
Уенди (Бианка Спасова) - Не мила, още не е влязъл в никоя стихосбирка защото е пресен пресен, от няколко часа насам.
-
Не можеш да си представиш колко дълбоко бръкна в душата ми с този стих.В спомена за мама,чиято бохча и аз не успях да развържа...В предчувствието на майка, при която синът все идва забързан и намръщен...Във вечното и неосъществено очакване...Благодаря ти за този стих и със сигурност ще си го препиша.А може би го имаш в някоя стихосбирка?
-
Този път ти ме просълзи!!!
Прегръщам те за емоцията! -
Добре, ще си призная....че...че ми се насълзиха очите...(няма да казвам че тихичко..заплаках)
Стиха ти е силен, тежък, истински...любим!
Поклон! -
поклон приятелю!!!
натъжи ме много...
свята е майчината любов!!! -
"И когато аз отново заминавах
да търся щастие по чуждите страни
и с младостта си аз не осъзнавах,
че то е тук... във нейните очи..."
На майките очите са морето,
чиито брегове все не достигаме.
От чужди фарове привлечени
забравяме навреме да пристигнем.
Поклон за стиха ти Вальо!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
п.п. А някои коментари са... без коментар!