Виновен си, за всичко си виновен ти,
защо не ме оставиш и не си вървиш?
Защо при мене идваш и донасяш ми сълзи?
Виновен си, за мойта обич си виновен ти,
защо не ме оставиш да забравя всичките лъжи?
Защото страдам и сърцето ми скърби…
Виновен си, че идваш тук, че ме прегръщаш,
че ме докосваш, виновен си, защото те обичам,
а ти си играеш с мен.
За ден си тук, два-три те няма и всичко се повтаря.
Виновен си, че искам да съм с теб, а ти не ме обичаш.
До болка ме раняваш, знаеш ли?
До сълзи стигам, мислейки за теб!
С мъката за теб говоря,
с болката те свързва моето сърце.
Виновен си, ужасен си,
а аз до смърт желая да съм с теб.
Виновен си, че искам страстно да целунеш
копнеещите ми за тебе устни.
Виновен си, че искам да заспя
в прегръдките ти сгушена, щастлива.
Виновен си, че искам да ме подлудиш от страст и обич.
Виновен си, че искам с целувките ти сутрин да се будя.
Виновен си, виновен си, виновен си,
защото искам обичта, която в теб не съществува!
Виновна съм, че сърцето ми копнее,
че без обич душата ми лудее.
Виновна съм, че всичко свято на света
аз свързвам с неосъществимата си мечта.
Жестока е присъдата ми, зная,
че за тебе продължавам да мечтая.
И нищо хубаво не ме очаква,
а само на болката да се оплаквам.
Виновен си!
О, смърт, сърцето ми вземи!
23/05/2008г. Надежда Петкова
© Надежда Петкова Всички права запазени
Животът е Любов!
Благодаря!