До вчера в ръцете ми заспиваше,
а днес не мога даже да ти кажа „остани”.
Ръцете ми смирено ти завиваше,
виновна съм и няма как да не личи.
Раних те и дори не се замислих,
във бившите ръце се върнах пак.
Обяснения аз всякакви спестих ти,
къде съм, с кой съм, защо извършвам пак пореден грях.
Не знам защо, но всички губя,
изстинало е моето сърце.
А после съжалявам и се чудя,
как нещата да оправя, как да върна „моето” момче. ...