Jan 25, 2016, 9:02 PM

Виновна

  Poetry » Love
552 0 0

До вчера в ръцете ми заспиваше,
а днес не мога даже да ти кажа „остани”.
Ръцете ми смирено ти завиваше,
виновна съм и няма как да не личи.

 

Раних те и дори не се замислих,
във бившите ръце се върнах пак.
Обяснения аз всякакви спестих ти,
къде съм, с кой съм, защо извършвам пак пореден грях.

 

Не знам защо, но всички губя,
изстинало е моето сърце.
А после съжалявам и се чудя,
как нещата да оправя, как да върна „моето” момче.

 

Около теб различна бях,
най-накрая имах възможността да се обичам.
И всяка вечер с мисълта за тебе спях,
и само тебе исках да събличам.

 

„Заслужаваш нещо по-добро”
през сълзи признах си колко съм сгрешила.
„Остави ме на заден план, защо?”
Попита ме, а поглед във земята бях забила.

 

„Не исках така да се получи”.
Жалко, но не можах аз друго да кажа..
Сърцето ми сякаш се изключи,
чувствата си...ах как да покажа?

 

„Майната му, нищо няма.”
Направи се на силен и това го уважавам.
Но зная, че оставила съм рана,
на сърце, което аз не спрях да обожавам.

 

„Прекалено рано ни е, за да ти се карам.”
Спокойно и смирено взе да ми говориш.
Намразвам се, оглеждам се, изгонена от твоя храм
и иска ми се с мене още малко време да поспориш.

 

Разочарован бавно ми обърна гръб,
ах колко пак ще трябва да се уча да забравям,
че винаги се хлъзгам аз по този ръб,
че те изгубих, цял живот ще съжалявам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...