Jan 25, 2016, 9:02 PM

Виновна

  Poetry » Love
551 0 0

До вчера в ръцете ми заспиваше,
а днес не мога даже да ти кажа „остани”.
Ръцете ми смирено ти завиваше,
виновна съм и няма как да не личи.

 

Раних те и дори не се замислих,
във бившите ръце се върнах пак.
Обяснения аз всякакви спестих ти,
къде съм, с кой съм, защо извършвам пак пореден грях.

 

Не знам защо, но всички губя,
изстинало е моето сърце.
А после съжалявам и се чудя,
как нещата да оправя, как да върна „моето” момче.

 

Около теб различна бях,
най-накрая имах възможността да се обичам.
И всяка вечер с мисълта за тебе спях,
и само тебе исках да събличам.

 

„Заслужаваш нещо по-добро”
през сълзи признах си колко съм сгрешила.
„Остави ме на заден план, защо?”
Попита ме, а поглед във земята бях забила.

 

„Не исках така да се получи”.
Жалко, но не можах аз друго да кажа..
Сърцето ми сякаш се изключи,
чувствата си...ах как да покажа?

 

„Майната му, нищо няма.”
Направи се на силен и това го уважавам.
Но зная, че оставила съм рана,
на сърце, което аз не спрях да обожавам.

 

„Прекалено рано ни е, за да ти се карам.”
Спокойно и смирено взе да ми говориш.
Намразвам се, оглеждам се, изгонена от твоя храм
и иска ми се с мене още малко време да поспориш.

 

Разочарован бавно ми обърна гръб,
ах колко пак ще трябва да се уча да забравям,
че винаги се хлъзгам аз по този ръб,
че те изгубих, цял живот ще съжалявам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...