Нощта е цялата душа,
сърце – разбито на комети.
Стих пиша – да я утеша,
звезда рисувам – да засвети.
Коя съм аз и откъде
се вземат думите – уж смели?
Навярно тайничко краде
ги от щурците – вън запели.
Тя, дето вярва в чудеса,
(не я познаваш. Все я крия).
За нея тайнствени не са
словата. Всеки звук – магия. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация