Виновна
Нощта е цялата душа,
сърце – разбито на комети.
Стих пиша – да я утеша,
звезда рисувам – да засвети.
Коя съм аз и откъде
се вземат думите – уж смели?
Навярно тайничко краде
ги от щурците – вън запели.
Тя, дето вярва в чудеса,
(не я познаваш. Все я крия).
За нея тайнствени не са
словата. Всеки звук – магия.
Тя денем, нощем все не спи,
прикрива болката в смеха си,
а нощем в цъфнали липи
прах от звездици тайно ръси.
По сто заключени врати
изписва стих... Да се отворят.
В съня си видиш ли я ти,
не я издавай! Всички хора,
ще вдигнат клада метър-два
и ще я изгорят. Невярна!
Виновна е и за това,
че въглен жив и теб е парнал...
https://youtu.be/KG7Bs_BCC5w?si=1Jin9C716GyN5YIH
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
