25.01.2008 г., 13:49

Виновна

701 0 2
                                                     Виновна
Влюбена в себе си бях.
Че те боли от любовта ми, не разбрах.
Цветно виждах всичко за нас.
Че нежността я няма днес, осъзнах.

Издържал си на любовта ми ти,
но болката в теб вече крещи.
Търпял си ласките ми,
а за друга мислил си.

Лъжа е това. Лъжа е и любовта,
щом си тръгваш ти сега.
Вярвах сляпо аз в теб,
а ти погуби всичко в мен.

Аз съм виновна за това,
което става с нас сега.
Задържах любовта,
но и тя си тръгна в нощта.

Не знаеш колко болка изпитвам аз сега,
когато те виждам с другата.
Не знаеш какво ми е сега.
Погубих една мечта.

Ще те изтръгна от сърцето си.
Ще те забравя някой ден.
Но споменът, оставен от теб,
винаги ще бъде с мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Конова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Невероятно е
  • Е, спомените не са чак толкова лошо нещо. Но е добре да си останат просто спомени. Прибери поредния при останалите и давай напред.
    Със сигурност те чака нещо ново и вълнуващо!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...