Виновна ли съм, че те обичам
Виновна ли съм аз, че те обичам,
виновен ли си, че не ме обичаш?!
Любовта си разпилях и на тебе всичко давах аз.
А сега как да те забравя, от тази болка как да се избавя,
сълзите си как да премахна, от сърцето си как да те махна?!
Всичко свършва, а сега как да живея с ранена душа,
да спра да те обичам не мога,
да спра след теб да тичам не мога.
Как да забравя за любовта,
как да забравя нощта, в която бях твоя?!
Плача и сега май идва краят на света,
плача аз сега, но ти нямаш вина за това.
Ти не виждаш любовта, ти не виждаш в мен
жената, с която да си продължиш живота.
В безбройните нощи за тебе плаках,
в дългите дни тебе чаках.
За теб тази нощ бе случайност,
за мен беше сбъдната мечта,
а сега на знам какво следва да направя,
себе си от тази мъка как да избавя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Петрова Всички права запазени
