Виновна ли съм, че те обичам
Виновна ли съм аз, че те обичам,
виновен ли си, че не ме обичаш?!
Любовта си разпилях и на тебе всичко давах аз.
А сега как да те забравя, от тази болка как да се избавя,
сълзите си как да премахна, от сърцето си как да те махна?!
Всичко свършва, а сега как да живея с ранена душа,
да спра да те обичам не мога,
да спра след теб да тичам не мога.
Как да забравя за любовта,
как да забравя нощта, в която бях твоя?!
Плача и сега май идва краят на света,
плача аз сега, но ти нямаш вина за това.
Ти не виждаш любовта, ти не виждаш в мен
жената, с която да си продължиш живота.
В безбройните нощи за тебе плаках,
в дългите дни тебе чаках.
За теб тази нощ бе случайност,
за мен беше сбъдната мечта,
а сега на знам какво следва да направя,
себе си от тази мъка как да избавя.
© Албена Петрова All rights reserved.
