Виновна си, Любов...
Виновна си, Любов! Но имаш право
от това задържане да се освободиш,
като докажеш, че съвсем не си такава.
А дотогава - можеш само да мълчиш.
Виновна си, Любов! Признай си вече,
присъдата си смело изтърпи
и спри пред всички гордо да се перчиш,
поне веднъж достойнство запази.
Сега, пред пълната със „потърпевши” зала,
кажи без срам за стореното зло,
признай си колко сълзи си проляла
и в колко хора (мен в това число)
разбити си оставила надежди.
Не гледай, сякаш си невинна! Спри!
Дори по детски, свята да изглеждаш,
измамница си ти, Любов, уви.
Ти сто живота в огъня си пращала,
сгреших в числото. Де да бяха сто...
Записаните „жертви” не съм смятала
по памет - сто милиона (и едно).
Та значи сто милиона доживотни,
те чакат, ако днес не се спасиш...
Пледираш ми „невинност” безусловна?
Не те е срам за миг! Как нощем спиш?
Пледираш „невменяемост”? Горката!
А тези хора? Виждаш ли встрани?
Помръкнали и между двата свята
безпътни стенат... луди и сами.
Любов, присъдата се произнесе!
Не се опитвай да ги заблудиш...
Такава пледоария изнесе!
Блестяща реч! Умееш да държиш...
Но много доказателства прилагам
и много съм свидетели събрала...
Безмилостна съм този път. Не бягай!
Достойнството пази си за финала!
А, виждаш вече че така не става,
и подкупи предлагаш – ежедневно?
Плати си сметките, Измамница такава!
Закона не признава „инцидентно”.
Не се прави, че нищо не разбираш!
Налага се веднъж да проумееш,
че казват – от любов не се умира,
умира се и сто пъти да живееш.
Защита да ти бъде Суетата!
Дори и тя мълчи. Какъв гротест!
Беснее от безпомощност тълпата –
„Без право на обжалване! От днес!”
Не се прави, че хич не си такава!
Къде е адвокатът ти? Висиш!
Все още имаш да докажеш право
невинност. Дотогава ще мълчиш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирина Всички права запазени
