Виновни очи
Препънах се в теб. Случайно.
Ала не помня накъде вървях.
Размяна на погледи. Банално.
До днес не знам защо се спрях.
Обърнах се, ръка подаде пръв,
невинно приех, от разстояние.
Не бе ръка, бе за промяна път,
една посока, общо съзерцание .
Евин грях бе може би, не знам.
Навярно ти препъна се в мен?
А дали случайно спрях се там?...
Раних те, след мен си променен.
Очите ми за всичко са виновни,
частица под клепачите не скрих.
Не исках да са толкова отровни...
Отмина с болка ти. И с порив тих.
(а)
07.09.2007г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Саманлиева Всички права запазени
