Етчи (Анета Саманлиева) Етчи (Анета Саманлиева)
2 432
8 sept 2007, 11:27

Виновни очи

  Poesía
1K 0 18
 

Препънах се в теб. Случайно.

Ала не помня накъде вървях.

Размяна на погледи. Банално.

До днес не знам защо се спрях.

Обърнах се, ръка подаде пръв,

невинно приех, от разстояние.

Не бе ръка, бе за промяна път,

една посока, общо съзерцание .

Евин грях бе може би, не знам.

Навярно ти препъна се в  мен?

А  дали случайно спрях се там?...

Раних те, след мен си променен.

Очите ми за всичко са виновни,

частица под клепачите не скрих.

Не исках да са толкова отровни...

Отмина с болка ти. И с порив тих.

(а)
07.09.2007г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0