Виолисте, засвири ми
Виолисте, със своята виола засвири ми,
събери душа ми разпиляна!
Всички ценности погребала,
от всички низости обсебена!
Виолисте, със своята виола засвири ми,
разруши всички скърби и неволи!
Правеха ме те слаба и безмълвна,
омерзяваха ме в танц предсмъртен.
Виолисте, със своята виола засвири ми,
разлей чудни звуци в душа ми нова!
и нощем, с песента на щурците,
и всяко утро... до безкрая... да е щастливо
сърцето!
събери душа ми разпиляна!
Всички ценности погребала,
от всички низости обсебена!
Виолисте, със своята виола засвири ми,
разруши всички скърби и неволи!
Правеха ме те слаба и безмълвна,
омерзяваха ме в танц предсмъртен.
Виолисте, със своята виола засвири ми,
разлей чудни звуци в душа ми нова!
и нощем, с песента на щурците,
и всяко утро... до безкрая... да е щастливо
сърцето!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
