25 ago 2007, 16:46

Виолисте, засвири ми

  Poesía
533 0 2
Виолисте, със своята виола засвири ми,
събери душа ми разпиляна!
Всички ценности погребала,
от всички низости обсебена!

Виолисте, със своята виола засвири ми,
разруши всички скърби и неволи!
Правеха ме те слаба и безмълвна,
омерзяваха ме в танц предсмъртен.

Виолисте, със своята виола засвири ми,
разлей чудни звуци в душа ми нова!
и нощем, с песента на щурците,
и всяко утро... до безкрая... да е щастливо
                                                                     сърцето!



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...