10.01.2009 г., 20:35 ч.

Виртуална любов 

  Поезия » Любовна
796 0 11
 

За какво са ни всичките мигове,

щом напусто е всяко очакване,

щом не можем да се докоснем

и погледнем реални в очите?

 

 

Светлее само мониторът,

думите виртуално прескачат.

Вече мъчно владеем чувствата,

флуиди хвърчат в тишината.

 

 

И какво, че животът е хубав,

когато сърцето е влюбено.

Тази любов - виртуална,

е безразсъдна, просто безумие.

© Здравка Бонева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • любов е...значи е истинска...хареса ми, Здравче.
  • Любов е.А тя никога не е разумна!
  • Понякога е толкова силна и се превръща в реалност! С поздрав!
  • Има смисъл, ако е само етап, след който ще се превърне в реална.
    Ако и двамата са в еднаква жизнена ситуация, без други връзки.
    Виртуалната любов е оправдана, само ако запълва празнини в жиота ни, ако чрез нея постигаме нещо по-възвишено.
    Има такава любов, Здравка!Застъпваш актуална тема.
    Поздрав!

  • Много актуално. Хареса ми. Любовта е истинска, когато е безумна и безразсъдна. Поздравления, Здравче!
  • Да!Поздрав и прегръдка!!!
  • да, така е.. поздрав
  • да безумна е, но понякога нека сме безумни
  • Понякота виртуалната любов е по-силна от реалната!
  • ДА, НО КАКВО ПРЕЧИ ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В ИСТИНСКА?
  • Да, безумна е!
    Но стихът ти перфектно я отразява!
    Поздрав, Здравче!
Предложения
: ??:??