За какво са ни всичките мигове,
щом напусто е всяко очакване,
щом не можем да се докоснем
и погледнем реални в очите?
Светлее само мониторът,
думите виртуално прескачат.
Вече мъчно владеем чувствата,
флуиди хвърчат в тишината.
И какво, че животът е хубав,
когато сърцето е влюбено.
Тази любов - виртуална,
е безразсъдна, просто безумие.
© Здравка Бонева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
