Казваш, поете,
открито сърцето.
Добре.
Но скрито лицето
Защо?
Ах, да... жената... децата...
Значи "Давай така...":
бърз грях, тайно, със страх -
без очи, без уста, без лице.
Само дупе, крака.
Уж "душата", "сърцето",
а всъщност -
с краката в небето.
Е, да, но с "открито" сърце!
© Юлияна Всички права запазени
Реално за виртуално...
Поздрав и усмивка.