21.10.2008 г., 20:12

Вирус

840 0 4
 

Аз вирус съм и теб ще разболея,

за да се предадеш в моите ръце.

С всяка твоя клетка ще се слея,

за да забързам ритъма на твоето сърце.

 

И за леглото с треска ще те приковавам,

с пот и вопли няма да ме спреш,

с теб и през нощта оставам,

от мен е трудно да се отървеш.

 

От тялото ти ще изпия всяка сила,

на кожата ще взема свежестта,

навсякъде от мен ще има диря,

не ми тежи и грам на съвестта.

 

Не ме мрази и не гони ме с лекарства,

аз толкова щастлива съм сега,

ще ти покажа принцове, принцеси, царства,

ти побълнувай и с мен ела.

 

И кашляш, кихаш, сигурно ме мразиш,

а мен ми е така приятно в теб

и какви ли не отвари правиш,

но мен не ме е страх от чай с мед.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вероника Камбурова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...