Аз вирус съм и теб ще разболея,
за да се предадеш в моите ръце.
С всяка твоя клетка ще се слея,
за да забързам ритъма на твоето сърце.
И за леглото с треска ще те приковавам,
с пот и вопли няма да ме спреш,
с теб и през нощта оставам,
от мен е трудно да се отървеш.
От тялото ти ще изпия всяка сила,
на кожата ще взема свежестта,
навсякъде от мен ще има диря,
не ми тежи и грам на съвестта.
Не ме мрази и не гони ме с лекарства,
аз толкова щастлива съм сега,
ще ти покажа принцове, принцеси, царства,
ти побълнувай и с мен ела.
И кашляш, кихаш, сигурно ме мразиш,
а мен ми е така приятно в теб
и какви ли не отвари правиш,
но мен не ме е страх от чай с мед.
© Вероника Камбурова Всички права запазени