21.10.2008 г., 20:12

Вирус

845 0 4
 

Аз вирус съм и теб ще разболея,

за да се предадеш в моите ръце.

С всяка твоя клетка ще се слея,

за да забързам ритъма на твоето сърце.

 

И за леглото с треска ще те приковавам,

с пот и вопли няма да ме спреш,

с теб и през нощта оставам,

от мен е трудно да се отървеш.

 

От тялото ти ще изпия всяка сила,

на кожата ще взема свежестта,

навсякъде от мен ще има диря,

не ми тежи и грам на съвестта.

 

Не ме мрази и не гони ме с лекарства,

аз толкова щастлива съм сега,

ще ти покажа принцове, принцеси, царства,

ти побълнувай и с мен ела.

 

И кашляш, кихаш, сигурно ме мразиш,

а мен ми е така приятно в теб

и какви ли не отвари правиш,

но мен не ме е страх от чай с мед.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вероника Камбурова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...