21 окт. 2008 г., 20:12

Вирус

844 0 4
 

Аз вирус съм и теб ще разболея,

за да се предадеш в моите ръце.

С всяка твоя клетка ще се слея,

за да забързам ритъма на твоето сърце.

 

И за леглото с треска ще те приковавам,

с пот и вопли няма да ме спреш,

с теб и през нощта оставам,

от мен е трудно да се отървеш.

 

От тялото ти ще изпия всяка сила,

на кожата ще взема свежестта,

навсякъде от мен ще има диря,

не ми тежи и грам на съвестта.

 

Не ме мрази и не гони ме с лекарства,

аз толкова щастлива съм сега,

ще ти покажа принцове, принцеси, царства,

ти побълнувай и с мен ела.

 

И кашляш, кихаш, сигурно ме мразиш,

а мен ми е така приятно в теб

и какви ли не отвари правиш,

но мен не ме е страх от чай с мед.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вероника Камбурова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...