21 oct 2008, 20:12

Вирус

848 0 4
 

Аз вирус съм и теб ще разболея,

за да се предадеш в моите ръце.

С всяка твоя клетка ще се слея,

за да забързам ритъма на твоето сърце.

 

И за леглото с треска ще те приковавам,

с пот и вопли няма да ме спреш,

с теб и през нощта оставам,

от мен е трудно да се отървеш.

 

От тялото ти ще изпия всяка сила,

на кожата ще взема свежестта,

навсякъде от мен ще има диря,

не ми тежи и грам на съвестта.

 

Не ме мрази и не гони ме с лекарства,

аз толкова щастлива съм сега,

ще ти покажа принцове, принцеси, царства,

ти побълнувай и с мен ела.

 

И кашляш, кихаш, сигурно ме мразиш,

а мен ми е така приятно в теб

и какви ли не отвари правиш,

но мен не ме е страх от чай с мед.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вероника Камбурова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...